Електрификацията на превозните средства носи много технически предизвикателства, свързани със системите за термична регулация, главно заради батерията. Тя е масивна, а температурата й трябва да се регулира непрекъснато (за повечето батерии около 25оС).
Производителността на литиево-йонните батерии силно се влияе от тяхната температура и когато са твърде студени или прекалено горещи, клетките може трайно и екстремно да бъдат увредени. Така че освен охлаждане, се изисква и загряване на клетките при по-ниски температури на околната среда, когато те са твърде студени и вътрешното им съпротивление е по- високо, за да се предотврати повреда по време на бързо зареждане. Повечето литиеви батерии не могат да се зареждат бързо, когато температурите им са по-ниски от 5оC и изобщо не могат да се зареждат при отрицателни температури. Освен това те бързо се разграждат, когато температурата им е над 45оC. Срокът на експлоатация намалява при работни температури от +40°C или по-високи, докато ефективността спада и производителността е по-ниска при температури под -10°C. Освен това температурната разлика между отделните клетки не трябва да надвишава определена стойност.
Кратките пикови натоварвания с големи токови потоци при зареждане и стартиране, водят до значително повишаване на температурата на клетките. При високи външни температури през летните месеци температурата също бързо достига критичните 40°C. Производителите на автомобили се стремят да гарантират, че изчисленият живот на батерията (приблизително 8-10 години) е колкото живота на автомобила. Все по-бързите скорости на зареждане на батерията изискват мощност на презареждане над 200kW, да бъде доставена за по-малко от 30 минути, което е невъзможно без специални методи за термично управление на батерията.
Най-общо термичното управление на електромобила включва регулиране на топлинните потоци вътре в него и към батерията. Компонентите трябва да работят в оптимален температурен диапазон, като същевременно генерират приятни температури за пътниците във вътрешността на превозното средство. Системите за термично управление обикновено са по-сложни, отколкото в превозни средства с двигатели с вътрешно горене. Двигателят не осигурява отпадъчна топлина за отопление на интериора на превозното средство, което налага използване на термопомпа, а батерията трябва да се охлажда или нагрява в зависимост от съответната ситуация. Хладилният контур и охлаждащата верига трябва да бъдат оптимално координирани за осигуряване на необходимите температури.
Обикновено хладилен агент, който може да бъде както течен, така и газообразен, циркулира в хладилния кръг. Чрез изпаряването му се охлажда както интериора на автомобила през лятото, така и батерията. Топлината, отделена при кондензация, се използва за отопление през зимата. Хладилната верига се захранва от електрически компресор за климатизация, който създава необходимото налягане на хладилния агент за изпаряване или кондензация според избраните температурни нива. Компресорът се задвижва електрически с високо напрежение. Това позволява климатизация на автомобила, дори когато двигателят е изключен.
Към климатичната система в автомобила е свързана специална изпарителна плоча с голяма контактна повърхност за топлообмен, вградена в батерията. Изпарителят вътре в превозното средство и изпарителната плоча в батерията, са свързани към една и съща верига. Така се гарантира, че критичната максимална температура от 40°C няма да бъде превишена.
Когато външните температури са много ниски, повишаването на температурата на батерията до идеалната може да изисква увеличение поне с 15°C. Изпарителната плоча обаче не може да помогне в тази ситуация. Трябва да се монтира нагревател за батерията, така че автомобилът да може да се стартира и управлява, независимо от ниската температура. За да се осигури това допълнително отопление, батерията е интегрирана във вторична верига. Тя гарантира, че идеалната работна температура от 15°C - 30°C се поддържа постоянно.
Охлаждащата течност, направена от вода и гликол (зелена верига), тече през охлаждаща плоча, интегрирана в блока на батерията. При по-ниски температури охлаждащата течност може бързо да се нагрее с нагревател, за да се достигне идеалната температура. След това тя може да се охлади чрез охладител, разположен в предния край на автомобила.
Ако охлаждането от охладителя на батерията не е достатъчно при високи външни температури, охлаждащата течност преминава през специален топлообменник - охладител. Намаляването на температурата в охладителя става чрез изпаряване на друг хладилен агент, който циркулира в първи контур, след което се извършва допълнително повторно охлаждане. Благодарение на използването на охладител батерията може да работи в най-ефективния температурен диапазон.
Спирателни клапани на охлаждащата течност се управляват с електричество и отварят/затварят части от веригата на хладилния агент, ако е необходимо, или свързват няколко вериги помежду си.
Температурата на охлаждащата течност за електродвигателя и силовата електроника се поддържа под 60оС в отделна охлаждаща верига, като се използва нискотемпературен охладител. Когато температурите са твърде ниски, тя се нагрява чрез електрически спомагателен нагревател за високо напрежение, интегриран в охлаждащата верига.
Термостати, електрически или механични, поддържат температурата на охлаждащата течност на постоянно ниво.
Проектът представлява интерактивен сайт, в който всеки потребител може да избере най-подходящия за него електрически автомобил, посредством нашия интерактивен асистент. Съдържанието е от Уикипедия и англоезични сайтове, от където сме превеждали информацията. Проектът съдържа и наши авторски 3D модели на електрически автомобили.
НОИТ 2020 | Проект №379 | Уеб сайт | Георги Руменов и Калин Симеонов | ПГИ - гр. Перник | За контакт с нас!